Jun 15, 2022, 12:17 PM

Ангели

  Poetry
464 0 1

Те са там, тихо присъстват

в нежния бриз на морския повей.

Невидими до нас съществуват

с грижа, поверена от горе.

 

Шумолят с листата, шепнат в снега,

целуват ни с дъждовните капки.

Прегръщат ни с вятъра в утринта

и следват с безшумните крачки.

 

Мълчаливи сядат до нас…

Пазители от неприветливи сили.

Ангелите, приятели на всяка душа

Невидими стражи, божествени, мили.

 

Послушай сърцето в тихия час,

успокой сетивата и вдишай ефира!

Долови ритъма на свойта душа

и благодари чрез тях на Всемира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...