Ангелите, те ли ни спасяват,
те ли от смъртта ни отбраняват,
те ли правят всъщност чудесата,
те ли ни предпазват без отплата?
Те ли, в миговете отлетели,
виждат ни понякога и смели.
Те ли ни прегръщат съкрушени,
водят ни към битки и победи?
Те ли ни крепят във дни крещящи
и ни дават сили в нощи страшни?
Те са ангелите на Земята,
не, там горе в небесата,
те душите обитават
и подтикват, и прощават.
© Силвия All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
