Ох, ангелът мой е
в любовна мъка омаян.
Не, обсебен е.
Тази негова страст е от Бога дарена.
Той просто не го осъзнава.
Защото е ангел, непорочно създание.
И тръгва по пътища странни,
за да изпита страстите човешки.
Дори не проумява, как го прави.
Твърд, лиричен и пробивен.
Просто се е самозабравил.
Но няма да отстъпи от принципа свой.
Ангелът мой!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
