22.07.2016 г., 22:39

Ангелът мой

513 0 3

Ох, ангелът мой е

в любовна мъка омаян.

Не, обсебен е.

Тази негова страст е от Бога дарена.

Той просто не го осъзнава.

Защото е ангел, непорочно създание.

И тръгва по пътища странни,

за  да изпита страстите човешки.

Дори не проумява, как го прави.

Твърд, лиричен и пробивен.

Просто се е самозабравил.

Но няма да отстъпи от принципа свой.

Ангелът мой!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...