Feb 22, 2008, 10:57 AM

Анимализъм

  Poetry » Civic
1.4K 0 17
Омръзна ни да бъдем роби
във вашия изкуствен свят,
където кравите са голи,
а с млякото си ви поят,
където тиквите царуват,
дорде и тях не оберат,
а риби без сърца рисуват
как гражданите ги ядат.
Тук птиците се раждат волни,
единствено за да умрат,
тъй както планините горди
си крият чрез снега срамът.
Омръзна ни, но кой ни пита:
гласът ни е за вас порой,
тъй както идва, тъй отлита
и пак свинете сме за бой.
Така било е и ще бъде,
дорде животните мълчат:
един ще блее, друг - ще жъне,
а силните ще ни ядат.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Звучи като басня! Мнооооооого добро!
    Поздрав, Поете!
  • хареса ми - правдиво отсъдено; на място казано!
  • Хареса ми...Поздрав!!!
  • Браво! Добре казано и добре оформено поетически! Хареса ми!
  • Истинско!Прав си.

    Тук птиците се раждат волни,
    единствено за да умрат,
    тъй както планините горди
    си крият чрез снега срамът.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...