Feb 22, 2008, 10:57 AM

Анимализъм

  Poetry » Civic
1.4K 0 17
Омръзна ни да бъдем роби
във вашия изкуствен свят,
където кравите са голи,
а с млякото си ви поят,
където тиквите царуват,
дорде и тях не оберат,
а риби без сърца рисуват
как гражданите ги ядат.
Тук птиците се раждат волни,
единствено за да умрат,
тъй както планините горди
си крият чрез снега срамът.
Омръзна ни, но кой ни пита:
гласът ни е за вас порой,
тъй както идва, тъй отлита
и пак свинете сме за бой.
Така било е и ще бъде,
дорде животните мълчат:
един ще блее, друг - ще жъне,
а силните ще ни ядат.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Звучи като басня! Мнооооооого добро!
    Поздрав, Поете!
  • хареса ми - правдиво отсъдено; на място казано!
  • Хареса ми...Поздрав!!!
  • Браво! Добре казано и добре оформено поетически! Хареса ми!
  • Истинско!Прав си.

    Тук птиците се раждат волни,
    единствено за да умрат,
    тъй както планините горди
    си крият чрез снега срамът.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...