Анонимно
Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца.
Като спомен бездомна мечта
се свила в очите на совата
между пролетни нежни листа.
Ти не знаеш, танцуват ми сенките
своя толкова празничен танц...
Бих повярвала, че ще намериш
на съкровище тайния храм.
***
Ще намеря начин да откажа
вредните и болните неща,
чувствата излишни,маловажни,
навика да падам и греша.
Ще потърся начин да остана
в чашката на алено лале,
все така доволно неразбрана,
слънцето докато порасте.
Ще измисля начин да запея,
въпреки че дрезгав е гласът
в начина, по който те живея,
без да мога да се разбера.
***
Призракът на тихото ти идване
гали самотата ми сиротна.
Тежки са завесите, невдигнати.
Пуснал е часовникът ни котва.
В люлката на хладно безсъзнание
с паяжина топла ме пленявш.
С мрак завиваш отвора на раните,
тайните солени преброяваш.
Толкова си верен на сълзите ми!
Сваляш и последната ми фиба.
Все едно дали си ме попитал,
утре ще родя от призрак.
