Анонимно
Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца.
Като спомен бездомна мечта
се свила в очите на совата
между пролетни нежни листа.
Ти не знаеш, танцуват ми сенките
своя толкова празничен танц...
Бих повярвала, че ще намериш
на съкровище тайния храм.
***
Ще намеря начин да откажа
вредните и болните неща,
чувствата излишни,маловажни,
навика да падам и греша.
Ще потърся начин да остана
в чашката на алено лале,
все така доволно неразбрана,
слънцето докато порасте.
Ще измисля начин да запея,
въпреки че дрезгав е гласът
в начина, по който те живея,
без да мога да се разбера.
***
Призракът на тихото ти идване
гали самотата ми сиротна.
Тежки са завесите, невдигнати.
Пуснал е часовникът ни котва.
В люлката на хладно безсъзнание
с паяжина топла ме пленявш.
С мрак завиваш отвора на раните,
тайните солени преброяваш.
Толкова си верен на сълзите ми!
Сваляш и последната ми фиба.
Все едно дали си ме попитал,
утре ще родя от призрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
