Aug 8, 2015, 10:59 AM

Антифриз

  Poetry
731 0 9

Антифриз


Минус десет по Целзий е –
топлина от котле.
Вятър свири по релсите,
скреж дантели преде.


Закачливо потраква
чайник върху котлон.
Във антрето очакват ме
боти, шал и балтон.


Хапвам резен филия,
пия чай от липа.
Географски открития
на хладилна врата.


Минус десет по Целзий е,
чаят топло държи.
Вятър вие по релсите,
сняг връз мене кръжи.


Бухат сутрешни кашлици,
дробовете хриптят.
Заснежените улици
приглушено скриптят.


Тротоарни дървета –
строен ред капиляри.
Левкоцити пуска небето.
Карнавалът в Рио е февруари.


На завоя съм вече,
дописвам белия лист.
Хора топло облечени
и коли с антифриз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...