Антиподи
Джудженце с връзка ключове намина.
Ще ти отключа казва райските врати,
баща ми бе клисар, но се спомина,
а майка ми, от куче по-отчаяно, скимти.
Погледнах го без капка саркастичност,
аз имах пес от множество жени по-мил.
Личеше, че джуджето бе себично -
в душата му усещаше се порив гнил.
И дожаля ми, но ми стана гадно,
защото му подхвърляха отвред храна,
а то не беше гладно, а за ласки жадно,
приличаше на самец уродлив и хаймана.
Със стари скъсани обущенца обуто,
като калеври от картина на Ван Гог
(и с кръпки бе сетренцето му прословуто),
заръфа лакомо поредния хот дог.
Направо да се смееш ли - да плачеш.
Жестока казват е човешката съдба.
Дори пред райските врати палач е,
а при амнистия изпраща те в калта.
Та тръгнах да разказвам за джуджето.
От жал му казах - влизай в рая сам.
Защото раят не е място за поети. -
Поети много, но един е великан.
https://www.youtube.com/watch?v=G8HtSBO7fHM
© Младен Мисана All rights reserved.
