Aug 26, 2011, 2:49 PM  

Антон Божинов

  Poetry
1.1K 1 0


Ти си човека, на когото всичко казвам,
приятеля, за който съм мечтал.
На тебе аз държа и обещавам,
че приятелството ни e чист кристал.

Пясъка в морето аз ще преброя,
птиците в небето ще спрат да летят,
за да може да се обедиш навеки,
че държа на тебе повече от всеки.

Приятелю, ти знаеш,
няма аз да те предам,
и ако някога със нещо аз съм те обидил,
не мълчи, кажи ми, искам да го знам.


Посветено на Антон Божинов(Бонджо)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...