Моята кръв не е синя, но обичам
да живея като аристократ.
Не искам, за да живея да тичам
и да общувам с поне един простак.
Защото ми писна да не бъда разбиран
от хора, които ми даваха хляба.
Не виждам смисъл в това да намирам
своята среда. А трябва да живея. Трябва!
Стигат ми тревоги и семейните неволи.
Стига ми и моят буен нрав.
Е, мога да лазя и трудно се моля,
затова ще умра може би прав.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
