Арлекино
Написването на този стих беше подтикнато от
стихотворението "Клоунът" на Magnoliq (Маги):
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=116927
На сцената излиза Арлекино
и публиката прихва, щом го вижда.
Но сякаш в неговата пантомима
невидим кукловод сега го движи.
Сърцето му умря, откак си тръгна
в онази нощ от него Колумбина -
за да не чувства болка, го изтръгна
и скри го вътре в свойта мандолина.
Сега подръпва кървавите струни
и този звук в душите резонира.
И който слуша песента без думи,
със всеки миг по мъничко умира...
Но ето я и нашата слугиня -
едва иззад кулисите излязла,
се хвърля на врата на Арлекино...
прегръщайки една черупка празна.
Тя не разбира, че е закъсняла -
не ще е вече негова любима.
Марионетка без конци остава
пред нея, само дървен Буратино.
Тя се боеше да не се разкайва
и вместо туй сега ще съжалява.
Но всичко вече казано комай е?
"Финита ла комедия" тогава!
Завесата над сцената се спуска.
Актьорите се кланят. Маски - долу!
Оказва се, че в ролята на шута
поредният нещастен Пиеро е.
© Ивайло Динков All rights reserved.
Благодаря за интереса!
