Арлекино
Написването на този стих беше подтикнато от
стихотворението "Клоунът" на Magnoliq (Маги):
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=116927
На сцената излиза Арлекино
и публиката прихва, щом го вижда.
Но сякаш в неговата пантомима
невидим кукловод сега го движи.
Сърцето му умря, откак си тръгна
в онази нощ от него Колумбина -
за да не чувства болка, го изтръгна
и скри го вътре в свойта мандолина.
Сега подръпва кървавите струни
и този звук в душите резонира.
И който слуша песента без думи,
със всеки миг по мъничко умира...
Но ето я и нашата слугиня -
едва иззад кулисите излязла,
се хвърля на врата на Арлекино...
прегръщайки една черупка празна.
Тя не разбира, че е закъсняла -
не ще е вече негова любима.
Марионетка без конци остава
пред нея, само дървен Буратино.
Тя се боеше да не се разкайва
и вместо туй сега ще съжалява.
Но всичко вече казано комай е?
"Финита ла комедия" тогава!
Завесата над сцената се спуска.
Актьорите се кланят. Маски - долу!
Оказва се, че в ролята на шута
поредният нещастен Пиеро е.
© Ивайло Динков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав!
-
"И който слуша песента без думи,
със всеки миг по мъничко умира..."
Мнооого добро! Страхотия е! Комплименти Амиго! -
Да, Пиеро е Арлекино. И Арлекино е Пиеро. А всъщност те не са ли един и същи човек, щом като във всеки от нас има по един от тях двамата? Увлякох се
Благодаря за интереса! -
Не мога... Стиха наистина е ... (не мога да намеря думата). Караш ме да усещам толкова неща. Замисляш ме... Всъщност да си попитам направо: тук Пиеро Арлекино ли е, или...
-
Браво за идеята! Много ритъм и емоции! Супер, поздравления!!!
-
Иво...ама този стих е страхотен...!
Браво, момче!
много ти се радвам...с обич за теб. -
Поезията ти ме грабва все повече и повече! Аплодисменти!!!
-
Динков, разкошно стихо!!!
Бурни аплаузи от публиката!
AVE!
-
Великолепие!
Прекрасно написано. Поздрав. -
Оказва се, че в ролята на шута
поредният нещастен Пиеро е.
...!
Хубава поезия... -
Зашемети ме този стих! Поредния, който изчитам на един дъх и се връщам да препрочета! Благодаря за удоволствието от срещата със стиховете ти!!!
-
Благодаря на всички зрители! До утре вечер в другия спектакъл
-
страхотен стих Ивайло!!!!
поздравявам те! -
"Сега подръпва кървавите струни
и този звук в душите резонира.
И който слуша песента без думи,
със всеки миг по мъничко умира..."
Великолепно е!Ти си душевен кукловод!Аплодисменти Ивайло! -
Чудесен Арлеких! Поздрав!
-
Аплодисменти!!!
-
!!!
Благодаря за удоволствието от прочита! -
Вълшебна житейска приказка....
благодаря и за гостуването на любимите герои!
Поздрав....а и много, много аплодисменти към сцената! -
Браво,Ивайло!!!
-
Ех,че хубаво!Поздравления!
-
Твоята поезия я поемам на един дъх!Превъзходна е!
-
Клоунът на сцената раздава
смях безгрижен, публиката радва,
само че под маската остава
едно сърце човешко, неподправено!
Поздравления, Ивайло!!! -
Много красиво ,сякаш съм там!Поздрави!
-
Тя се боеше да не се разкайва
и вместо туй сега ще съжалява.
Много ми харесва!!! Поздравления!! -
"Сега подръпва кървавите струни
и този звук в душите резонира.
И който слуша песента без думи,
със всеки миг по мъничко умира..."
възхитена!
-
Благодаря ви! Комичен пирует, реверанс и въздушна целувка от Арлекино!*
-
Бурни аплодисменти!!!
-
Любимо!!!Браво!!!
-
поздравления, Ивайло!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
