Армагедон
Армагедон
Днес Благовец е... някой гони „злото“ -
със зли оръжия в злобното небе!
Пълзят вериги, сблъскват се животи...
къде вървиш човечество! Къде?
Трепти небето, сто слънца изгарят,
пищяща вие се в тревата мараня
и змиите бягат, ала как да сварят,
напалм заравя ги в кипящата Земя!
Изгарят птици! Със криле от огън
се учат пиленцата да летят...
и въздух няма, за да им помогне...
умира песен в димните гърла.
Стихия жъне пламналото жито -
поглъща стръвно с огнени зъби!
Зърното хлебно е на пепел стрито,
замесено със майчини сълзи.
Кръвта засъхва, паметта на плява,
отвява вятър гаснещи сърца.
„Разделяй и владей“ – не заздравява,
а в раните... умират и деца.
О, Боже, виж!... Защо не ни пожали?
Защо от кал създаде ти Адам?
Той не поиска вяра във „скрижали“,
ала повярвал бе на Нострадам.
Не, не поиска... как да го пожалиш?!
Щом даже в Рая иска да е сам!
© Борис Борисов All rights reserved.
