въздишам
недосънувано
въздишам от лекота
и ефирност
розовата въздишка
на бадемите
ех тези влюбени бадеми
и дефилето
влюбено в тях и в мен
спомен за люлчина песен
фино ухание
ласка
копнение
и ми е пърхащо
и светулчено
и така ми е тихо
до надежда
светло и тихо
и обично
стихнал вятър
свидност
меко докосване
нежност
по клепките
спомен
и първата
смълчана мечта
капнала върху бузата
аромат на кафе
в лятната утрин
© Елена Гоцева All rights reserved.
Много си мила и много ме зарадва!Благодаря ти от сърце и душа!
Огромно браво!
Страхотна си!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
