Вървейки, спънах се в мъглата
с привкус на есенни листа.
Озърнах се и в тишината
изплува бледа светлина.
Очи потърках сред сумрáка
и питащо протегнах аз ръка.
Дали сънувах край шубрака?
Какво препъна ме така?
Мъглата бавно се разсея,
а аз учудено се взирах.
Да се помръдна и не смеех,
сърцето ми загалопира.
Пред мене ти се появи,
като разцъфнал нежен цвят.
Усмихнах се, усмихна се и ти.
Препънах се във твоя аромат.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
