Вървейки, спънах се в мъглата
с привкус на есенни листа.
Озърнах се и в тишината
изплува бледа светлина.
Очи потърках сред сумрáка
и питащо протегнах аз ръка.
Дали сънувах край шубрака?
Какво препъна ме така?
Мъглата бавно се разсея,
а аз учудено се взирах.
Да се помръдна и не смеех,
сърцето ми загалопира.
Пред мене ти се появи,
като разцъфнал нежен цвят.
Усмихнах се, усмихна се и ти.
Препънах се във твоя аромат.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
