Артистка
Артистка
Не съм сама, когато теб те няма.
Тогава с мен са плътно самотата
и споменът за теб. И тези двама
натрапни призрака, витаят в тишината.
В слушалката, с теб весело говоря.
Смехът ми, проглушава ти ушите.
Кънти гласът ми, даже вън, на двора.
Ала какво е във душата ми, не питай...
Ако до мене си разсърден и намръщен,
посървам като скитница, сиротна.
И горестно след туй да ме прегръщаш,
в прегръдките ти, аз ще съм самотна.
Не си ли с мен, повярвай ми, за Бога,
аз грохвам. Но на никого не казвам.
Ти не разбра ли, че без теб не мога
и как умея, да не го показвам?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
