Артистка

Jan 20, 2017, 3:07 PM

Poetry » Love

296 1 2

Артистка

Не съм сама, когато теб те няма.

Тогава с мен са плътно самотата

и споменът за теб. И тези двама

натрапни призрака, витаят в тишината.

В слушалката, с теб весело говоря.

Смехът ми, проглушава ти ушите.

Кънти гласът ми, даже вън, на двора.

Ала какво е във душата ми, не питай...

Ако до мене си разсърден и намръщен,

посървам като скитница, сиротна.

И горестно след туй да ме прегръщаш,

в прегръдките ти, аз ще съм самотна.

Не си ли с мен, повярвай ми, за Бога,

аз грохвам. Но на никого не казвам.

Ти не разбра ли, че без теб не мога

и как умея, да не го показвам?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2017-01-21T08:59:22+02:00

Браво, Мари Елен! Силен стих! Докосна ме!
Eia (Росица Танчева)

2017-01-20T16:17:13+02:00

Много хубаво!