Jan 20, 2017, 3:07 PM

Артистка 

  Poetry » Love
345 1 2
Артистка
Не съм сама, когато теб те няма.
Тогава с мен са плътно самотата
и споменът за теб. И тези двама
натрапни призрака, витаят в тишината.
В слушалката, с теб весело говоря.
Смехът ми, проглушава ти ушите.
Кънти гласът ми, даже вън, на двора.
Ала какво е във душата ми, не питай...
Ако до мене си разсърден и намръщен,
посървам като скитница, сиротна.
И горестно след туй да ме прегръщаш, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Random works
: ??:??