Асансьор за мравки
АСАНСЬОР ЗА МРАВКИ
Къде съм тръгнал, никога не зная.
Дали ще стигна – и това не знам.
Не питайте, на мен ми е все тая! –
добро ли, зло ли ме очаква там.
Светът край мене все така се движи –
мравуняче под Божия Всемир,
за своя черен хляб полага грижи,
а хлябът бял е хляб на царски пир.
Човек, дори добре да е, се спира
все някой ден пред Райските врати.
Един ли братец хлътна зад баира
в забрава и Вселенски пустоти?
Ни славата, ни почестите важат –
летиш като в небесен асансьор.
Щом копчето натиснеш на етажа,
и ангелите вече пеят в хор!
Живях – дори от мравката по-чисто,
и знам, че Господ ще ме приюти.
Земята е търкулнато мънисто,
което в шепа подържа и ти.
© Валери Станков All rights reserved.
