Астрид
Не премръзнаха ли бледите ти пръсти, Астрид!?
Да правиш винаги любов по задължение.
Тя зимата ще дойде и ще си отиде, не и от сърцето ти,
Където ме довя премръзналото северно течение,
което всъщност май са ледените фиорди във очите ти,
но аз не знам защо, не те забравям Астрид...
Дори да осъзнавам, че вече си продадена,
дори да знам, че ти си само някакво бижу,
само за украса и името ти значи - Северна звезда.
Виж как съм спрял и се подготвям да умра от студ,
защото твоята коса не стига да ме сгрее,
дори когато я намяташ по телата ни, дори тогава.
Защото, Астрид, ти си ледена, а пък на мен ми се живее.
И красотата ти е само разрушение, и някак си не става,
макар че се опитвам... Господи, опитвам се,
но ти си толкова продажна, не си ли празна вече, Астрид!?
Как искам да те хвърля като сняг на север, някъде...
Защото ме боли, защото много ме боли от тебе, Астрид...
© Евкалипт All rights reserved.
