В някой друг живот ще се завърна
нужен като извор или пещ.
Себе си в корици да разгърна -
стих до стих, родени от метеж.
Лъч до лъч, оплетени със вяра.
Миг до миг - събрани времена.
И душа, от този свят по-стара,
на Атлас с добрите рамена.
В мъката очите ми сълзяха.
С болката си щедро я възпях.
Думите ми - пътници без стряха
плачеха за всеки неин крах. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up