May 8, 2009, 6:00 PM

***(аутлет)

  Poetry
1.4K 0 14

 

 

износи се по лактите

прокъса се якàта се протърка

от толкова пране и тупане

отесня и окъся

изчезнал е

и под хастара споменът

за цвят

копчетата се изхлузват от илиците

разтеглени

здрав конец не остана

 

по удобната ми кожа

всекидневна

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотен изказ...невероятна си, мила Дорче!
  • Като змия от кожа
    се изнизва моята чувствителност.

    Доре!*
  • по удобната ми кожа
    всекидневна

    Удобна, това казва всичко! Че си в хармония със себе си и със света. А това, че е престижна марка, вече го знам, пипнах те и не е хич износена. Аз какви съм виждала, но...Да не се отклоняваме от стиха...Доре!!!
  • и моята е прокъсана, но си я нося...
    защото ми е удобна...свикнал съм с нея!!!

    !!!
  • няма как да е иначе.
    но под нея има друго. (:

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...