Нахлузил гуменки протрити,
хлапакът август тича с песен,
със песъчинки във косите
и две очи със цвят на кестен.
Душата му е все бездомна,
светът за порива му тесен,
дъхът му житен сетно спомня,
че тихичко пристъпва есен.
© Надежда Ангелова All rights reserved.