Августовско ехо
Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи,
в полетата отрупани с цветя,
във песните на птиците игриви,
в загадъчната лунна светлина.
Откривам те и в изгревите пресни,
и в залезите мамещи с разкош.
Пейзажите ти парещо приветстват
с вълшебната, с магичната си мощ.
Оставам в плен на сладка орисия –
омая от хармония и страст.
Недей, не тръгвай, искам да те пия
и вечно да остана в твойта власт!
© Данаил Таков All rights reserved.
