Mar 21, 2008, 12:28 PM

Автограф 

  Poetry
1031 0 20
 

                                         ... посвещавам на всички поети-откровенци

 

 

Не съм неотразима поетеса

в ръката с химикал за автограф,

не чакам театралната завеса,

за да представям своя монограф.

 

Не съм превзета словоговоряща,

омаяна от собствения фарс,

не съм особа, в спомените спяща,

а същество съм като всички вас.

 

И аз тъгувам, радвам се, копнея,

и аз обичам слънчевите дни.

За любовта и радостта живея

и имам свойте розови мечти.

 

Не съм неотразима поетеса,

но от душа се лее моят стих.

Не искам да се крия зад завеса

и да пропусна идващия миг!

 

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • НЕОТРАЗИМА СИ!!!!ПОВЯРВАЙ!!!
  • Ти пишеш страхотно, защото всичко написано от теб извира направо от сърцето!
  • Благодаря ти, миличка, за този стих!

    Ти стопли ме в студения ми ден!
    И нека винаги да има пролет,
    живец... във всички като теб и мен,
    и винаги да бъдем в полет!
  • Наташа, благодаря за посветения стих !Невероятна си !
  • Остани все така ПРЕКРАСНА,ТАЛАНТЛИВА,ИСТИНСКА!!!
    Пролетна прегръдка!
    С обич,за теб,Наташка!
  • Ти си един невероятен поет, който просто няма слаби работи. Това е прекрасен стих, също както и любимия ми твой "Не те...". Ако някой ден стана наполовина поне кадърен като теб, ще бъда найстина щастлив. Искрени поздрави. С обич: Иван.
  • чудесен стих!!!!
    наистина от душа си го изляла!!!!
    поздравявам те...от все сърце Наташа!!!
  • Страхотна си, Наташка и пишеш страхотно! Поздрави!
  • Много, много хубаво!Прегръщам те
  • Хареса ми,много е хубаво Нати!!!Поздравчета и прегръдки
  • Нека се леят стиховете ти, ние ще ги четем!
    Поздрав за стиха!

  • Поздрав!
  • Прекрасно е!
  • Браво, Наташа! Чудесен стих!
  • Поетеса си, мила Наташа!
    А в поезията има и сълзи и радост...
    с много обич, прекрасна.
  • а когато лятото преметне завесата
    като момиче премята рокля и бяга
    в реката нагазила до бедрата
    а водата да я ощипе посяга

    а аз на брега съм ...поет
    до първа усмивка от нея
    захвърлям недописан сонет
    с мечтите си да се слея

    ...
    тя падна във реката
    и мокра,мила се разсмя
    преглътна устно суетата
    и с пръски смях ме разпиля

    ...
    и виж ни ..но не с препечени букви
    а в онази съновна гора
    пролетно всичко набухва
    ...и не е време за слова ...




  • Поетеса си!!!
    Много,много харесвам стиховете ти!
    И до болка ми е близка лирическата ти...
  • Натиии, притесни ме този твой стих. Като че ли с него искаш да ухапеш някого, да го поставиш на мястото му и да го заклеймиш, че се е вживял в ролята на неотразим, омаян от собствения си фарс? Натъжи ме...
  • Поздравления за истинският стих!Пролетен поздрав от мен с усмивка!

  • Много,много ми хареса!поздрав за хубавия стих!
Random works
: ??:??