АВТОГРАФЪТ НА БОГА

... човек понякога е лош,

а някога е тъй добричък,

за мен световният разкош

е – хората да се обичат! –

да няма глад и мор, войни,

и живи трупове да няма,

и на спокойни старини

да се надяват тати с мама,

децата да играят с кеф

по парковите катерушки,

и да не дава пукнат лев

светът за танкове и пушки,

поел на път в снежеца тих,

да си вървя, додето мога...

Човек е недовършен стих

със личен автограф от Бога.