Sep 20, 2008, 8:49 PM

Автопортрет

Poetry » Philosophical

529 0 0

Отивам си.
Оставам.
Завръщам се.
Забравям.
Изстива сърцето.
Неспособна да чувствам.
Закривам лицето.
Всичко е пусто.

Бягам.
Спирам.
Заспивам,
не умирам.
Кошмари сънувам.
Тревожна обръщам се.
Във своя страх бълнувам -
връщам се, връщам се.

Прах.
Тишина.
Страх
и тъга.
Къде?
Кога?
Тук
и сега.
Различна,
но непроменена.
Същата -
студена!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0