Jun 19, 2008, 3:42 PM

Автопортрет - от мистичността

  Poetry » Other
958 0 2
Образ, изпълнен в мистичност, винаги чаровно, приятно засмян, контурите му - в пълна ритмичност, гласът никога не ще покаже срам. Стърчат понякога косите, начинът - определено чаровен е той, няма нова прическа с дните, ала нещо се прокрадва в този покой. Брадичката, бузите, носът - перфектно те са разположени - симетрично, а челото - от бръчки няма път, няма и такава красота в поколението различно. Усмивката - едвам се различава, устните са леко начервени, но зъбките рядко се подават, въпреки че са бели и без проблеми. Целият образ е леко замъглен, само очичките искрящо пламтят, изпъкват на бронзовия тен, но своите тайни няма да ти доверят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ден All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...