Автопортрет с тояга
АВТОПОРТРЕТ С ТОЯГА
... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи –
като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,
скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,
ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се веднага,
Жените, ах, прекрасните Жени! – без тях и грош животецът не чини,
пилях се с тях в незнайни глъбини и чезнех във зениците им сини,
след къшея си хляб през тоя свят щипукам все по царските пътеки,
по пътя и глупакът ми е брат – от Бога на света дошъл е всеки,
живея – за мравуняка голям, и – мъничък! – за слоновата кула –
спечеленото ще ви го раздам, изгубеното – то е кръгла нула,
когато спра пред Райските врата, и с Господа поседнем върху прага,
душата ми ще скита през света с торбето хляб – и пътната тояга.
10 август 2019 г.
гр. Варна, 8, 45 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
