Аз
Не давя самотата в алкохол.
Опитам ли - сама ще се удавя.
Днес ангелът ми слаб (от женски пол)
крилата свои кротко ми подава
да си направя люлка, сал, заслон.
Във себе си внезапно да се върна,
простила всички мерзости с поклон,
във сила слабостта си да превърна.
Да яхна моя миг като Пегас,
залостила завинаги вратата
към старото си нелогично Аз.
Във думите си да посея вятър.
Да бяга самотата с писък див.
Да я преследвам.Скалпа й да взема.
И някой ден, нечакано щастлив,
към дълбините звездни да поема.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
