Аз
АЗ
Дванадесет висок
демоничен бог
с разперени желязо-свирещи криле,
от тухли заледил сам в празното поле
своя кривящ към светлините блок,
разказващ своя пръв урок –
ме гледа със око от плам,
следи мойте стъпки и ме кара да не знам
жив ли съм или съм ням...?
И своите чеда по булевардите реди
и говори с пръхки нежни нотки
на кости зинали в черупки –
роби писват,
а на своите хралупи
мъртви те увисват
и от черепите им текат залози,
кръгли топчета олози.
Етаж над етаж в стълбичка се пак редят,
по килимчето окървавено към боговете само как пълзят!
А аз ги гледам – капка земна –
без живот и кръпка страх
ръката ли да си пресегна
към любящ небесен крах
и да се превърна във погребан прах –
самотен с кръста си монах...
© Росица All rights reserved.
