Feb 24, 2009, 12:38 AM

Аз

  Poetry » Other
962 0 2

Мислиш си, че ме познаваш.
О, не знаеш как грешиш!
Искаш да съм като всички останали..
Sorry, пич, ама не съм!
Няма и да бъда!
Това съм аз! Аз!
Аз, не другите!
Не съм като тях!
Никога не съм искала и няма и да бъда!
Аз съм като книга-
прочел си една страница и си мислиш, че знаеш как ще свърши.
Да, ама не...
Има още много страници до края..
Който не винаги е очакваното.
И не можеш да го промениш..
Разбери, че не можеш да определяш правилата, по които ще живея!
Не можеш да предначертаеш стъпките, които ще направя!
Не можеш да решаваш вместо мен!
Не можеш!
Защото това съм Аз, Аз и само АЗ!

 

22.02.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...