Аз (без теб)

Тъгувам,

понякога и плача.

В самотата си тъжно крача.

Далеч стоя,

но се притеснявам.

Добре ли си? Да не пострада?

В кръг въртя се

и умислено стоя.

За бушуващите чувства не можах да си простя.

Изгубих те,

къде угасна твоята искра?

Очите ти студени са, без капчица топлина.

Седя и мисля,

грешките си наум броя.

Но сърцето ми да крещи не спира, като пламък сред студа горя.

Обичам те,

друго важно няма.

Чувствата ми истински са, без никаква измама.