Аз бях там
Аз бях там,
когато Тя ти се надсмя,
стоях притихнала,
попивах болката ти,
бях там, щом до теб не беше
Тя...
Разсмивах те и те тешах...
и те обичах!
Спомни си миг, един поне, когато
не съм споделяла сълзите ти в нощта,
ден, в който за секунда
необятно кратка,
до твойто рамо аз не съм била!
Мълчиш!
Защото дни такива няма,
тъй както нямаше защо да страдаш
за нея, тази дето те остави,
без срам, без жал
и не веднъж със теб си поигра!
Докато нямаше я,
и когато беше там,
онази, твоята любов, неизмеримо вярна,
аз сбирах с шепи сълзите ти
като скъпоценен дар
и мълчаливо с тебе
плаках, и се радвах,
със теб умирах и се раждах пак!
Изтривах с пръсти тръпнещи сълзите ти
и нежни думи шепнах ти тогава,
когато тя отново те отхвърляше,
аз сбирах късчетата
стъклени от
пода,
парченцата от твоята
душа
и ги крепях, докато пак не й
простеше
и Тя, онази дето разпиля
последната надежда във сърцето ти,
наново,
като кристална ваза
не я разбиеше
със смях на мраморния под
на реалността...
И пак със нови сили я събирах,
и лепях я...
и ти поднасях новата,
и цялата душа!
До следващия път, когато
пак ще те рани и аз безукорно
ще те прегърна,
ще те погаля с топла
длан
и ще се усмихна тъжно,
защото ти за нея страдаш,
а аз събирам късчета
от ваш`те остарели чувства
и прегърбена
от болката си, и от твоята,
която вечно вместо тебе нося,
в сълзите ти горчиви
ще осъмна,
а ти кога ще се опомниш,
че аз не съм една приятелка
добра,
и може би тогава ще е късно,
да се запиташ,
когато мамеше те
Тя,
защо аз винаги бях там!?!
когато Тя ти се надсмя,
стоях притихнала,
попивах болката ти,
бях там, щом до теб не беше
Тя...
Разсмивах те и те тешах...
и те обичах!
Спомни си миг, един поне, когато
не съм споделяла сълзите ти в нощта,
ден, в който за секунда
необятно кратка,
до твойто рамо аз не съм била!
Мълчиш!
Защото дни такива няма,
тъй както нямаше защо да страдаш
за нея, тази дето те остави,
без срам, без жал
и не веднъж със теб си поигра!
Докато нямаше я,
и когато беше там,
онази, твоята любов, неизмеримо вярна,
аз сбирах с шепи сълзите ти
като скъпоценен дар
и мълчаливо с тебе
плаках, и се радвах,
със теб умирах и се раждах пак!
Изтривах с пръсти тръпнещи сълзите ти
и нежни думи шепнах ти тогава,
когато тя отново те отхвърляше,
аз сбирах късчетата
стъклени от
пода,
парченцата от твоята
душа
и ги крепях, докато пак не й
простеше
и Тя, онази дето разпиля
последната надежда във сърцето ти,
наново,
като кристална ваза
не я разбиеше
със смях на мраморния под
на реалността...
И пак със нови сили я събирах,
и лепях я...
и ти поднасях новата,
и цялата душа!
До следващия път, когато
пак ще те рани и аз безукорно
ще те прегърна,
ще те погаля с топла
длан
и ще се усмихна тъжно,
защото ти за нея страдаш,
а аз събирам късчета
от ваш`те остарели чувства
и прегърбена
от болката си, и от твоята,
която вечно вместо тебе нося,
в сълзите ти горчиви
ще осъмна,
а ти кога ще се опомниш,
че аз не съм една приятелка
добра,
и може би тогава ще е късно,
да се запиташ,
когато мамеше те
Тя,
защо аз винаги бях там!?!
© Кристина All rights reserved.
