Аз цяла вечер чаках този миг
Аз цяла вечер чаках този миг -
да бъдем само двама най-накрая...
Нетърпелив се взирах в твоя лик
и още някъде... Да си призная,
докато свиреше на клавесина
и пееше на гостите, очите
тъй често спирах, тих, между гърдите -
на меката им гънка, чудно финна,
която ще сравня със страстна струна
и нея първо, тука и сега,
във стаята ти дълго ще целуна
с ръце обхванал тънката снага...
И духвам свещите... Сред миризма
от дим на восък, сваляме перуки
и падат модни дрехи, и в тъма
зовяща от любов сме вече други.
Разплитам бавно твоите коси,
развръзвам и корсета ти пристягащ
и ето те - естествена оставаш...
по-хубава, нали... Вълшебна си!
Понасям те като перце... Полагам
любимата в легло, под балдахин.
За нежността ти нищо не отлагам.
Към щастието пътят е един...
© Асенчо Грудев All rights reserved.
