Аз гледам как огънят черен

Poetry » Philosophical

446 0 0

Аз гледам как огънят черен

поглъща те в своя воал...

От него аз бих те измъкнал...

за жалост... си нямам душа...

Защо да рискувам за тебе,

за своя убиец, защо?

От моята гръд преди време

изкорми сърцето ми с меч...

Защо да рискувам за тебе,

защо аз за теб да горя?

Спася ли те... ще ме нападнеш...

и ясно е... че ще умра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0