Аз и Дяволът
Повлияно от Хр. Смирненски
Не вярвах, че точно на мен ще се случи
да бъда в компания с Дявола чер.
Шампанско и блясък, и полъх на “Gauche”,
изискани дами и черен хайвер…
Коктейл на елитни, прочути особи
в шикозен хотел, недалеч от града,
навън беше нощ като черна утроба,
готова след миг да изстреля греха.
А вътре, във залата, беше горещо…
От звуци, от погледи, от суета…
Говореше всеки на някого нещо
и никой не слушаше никого, да…
Сама бях, пристигнала тук по покана
на тайнствен, чаровник – за мен непознат,
и чувствах се важна, дори поласкана,
да бъда прашинка във този Палат.
Стоях до вратата към зимна градина
и жадно попивах света покрай мен,
Когато, подобно на полъх премина,
прекрасен и бляскав - един мъж почтен.
С почтена усмивка, красив, непринуден
Той влезе в градината – мъничък Рай
и после за мое голямо учудване
без глас ме повика, с очите си май….
Отидох при него, дори не помислих -
дали е нормално, или пък не е…
Той с тон богонравен – любезно и тихо,
ми каза да седна до него – “Дете,
Аз съм Дяволът, черният Дявол…
Оплюван и хулен. Красив и желан.
Безмерно богат – във “зелено”, във “бяло”…
Владетел във сянка. От Бога презрян.
Поканих те аз. Искам ти да си моя.
Направих проучване в целия свят,
разбрах, че си пасвам със теб само в тоя
безумен и снобски, безмилостен град…
Не казвай “не искам”, защото го искаш…
Чета твойте мисли, прониквам във тях.
Ти си порочна, но... някакси чиста
оставаш след всеки извършен твой грях.
Дочух, че проникна ли в тебе ще мога
да се науча на тоз малък трик,
след който ще стана отново на Бога
любимец, приятел и ученик…”
Изслушах внимателно благия Дявол.
Погалих го с поглед, с душа го презрях,
а после се любихме. Цъфнаха в бяло
две райски дръвчета от нашия грях…
Не вярвах, че точно на мен ще се случи
да бъда в компания с Дявола чер.
Шампанско и блясък, и полъх на “Gauche”,
изискани дами и черен хайвер…
Коктейл на елитни, прочути особи
в шикозен хотел, недалеч от града,
навън беше нощ като черна утроба,
готова след миг да изстреля греха.
А вътре, във залата, беше горещо…
От звуци, от погледи, от суета…
Говореше всеки на някого нещо
и никой не слушаше никого, да…
Сама бях, пристигнала тук по покана
на тайнствен, чаровник – за мен непознат,
и чувствах се важна, дори поласкана,
да бъда прашинка във този Палат.
Стоях до вратата към зимна градина
и жадно попивах света покрай мен,
Когато, подобно на полъх премина,
прекрасен и бляскав - един мъж почтен.
С почтена усмивка, красив, непринуден
Той влезе в градината – мъничък Рай
и после за мое голямо учудване
без глас ме повика, с очите си май….
Отидох при него, дори не помислих -
дали е нормално, или пък не е…
Той с тон богонравен – любезно и тихо,
ми каза да седна до него – “Дете,
Аз съм Дяволът, черният Дявол…
Оплюван и хулен. Красив и желан.
Безмерно богат – във “зелено”, във “бяло”…
Владетел във сянка. От Бога презрян.
Поканих те аз. Искам ти да си моя.
Направих проучване в целия свят,
разбрах, че си пасвам със теб само в тоя
безумен и снобски, безмилостен град…
Не казвай “не искам”, защото го искаш…
Чета твойте мисли, прониквам във тях.
Ти си порочна, но... някакси чиста
оставаш след всеки извършен твой грях.
Дочух, че проникна ли в тебе ще мога
да се науча на тоз малък трик,
след който ще стана отново на Бога
любимец, приятел и ученик…”
Изслушах внимателно благия Дявол.
Погалих го с поглед, с душа го презрях,
а после се любихме. Цъфнаха в бяло
две райски дръвчета от нашия грях…
© Румяна Симова All rights reserved.
