Аз и моят стих
Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина.
В безсолен ручей плъзга се стихът ми,
заглушаван от раздиращия вик.
Как искам да изключа в миг света си,
за да скоча в най-пленяващия миг.
А мръсното стъкло на сивотата
да изтрия с порив в огнения стих.
В битието ми да грейне светлината.
Колко много обич в словото открих!
Думите отровени ще стенат,
мастилото ще гасне под ребрата им.
Всеки път, щом черна четка взема,
ще знам, че в моя ритъм е вината ми.
30.09.11 г.
© Галена Върбева All rights reserved.
