Ти си порив и вик от тъгата ми
и съм влюбен във теб безнадеждно
ти си просто жена на сърцето ми
и пристанище мое последно.
Ще те нося до края на времето,
не тъгувай по минали дни,
прегърни любовта и от мен
ти едно запомни:
аз и ти сме едно,
но не съвсем, не съвсем,
аз и ти сме сами
в този свят угнетен.
© Ник All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
