Ти си порив и вик от тъгата ми
и съм влюбен във теб безнадеждно
ти си просто жена на сърцето ми
и пристанище мое последно.
Ще те нося до края на времето,
не тъгувай по минали дни,
прегърни любовта и от мен
ти едно запомни:
аз и ти сме едно,
но не съвсем, не съвсем,
аз и ти сме сами
в този свят угнетен.
© Ник All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
