Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината,
да те огрее целия.
Тя ще изгони мрака
и ти ще оцелееш.
Тогава ще си спомниш
за мен и цветовете.
Ще ме намериш някак.
Ще хванеш ти ръцете ми.
Ще тръгнем по пътеката
под купола небесен.
Когато двама с тебе сме
пътят е по-лесен.
И ще открием себе си
в окото на вселената.
Два ангела, понесени
от вихъра на времето.
© Nina Sarieva All rights reserved.
), Пепи, много ви благодаря за милите думи!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
