Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината,
да те огрее целия.
Тя ще изгони мрака
и ти ще оцелееш.
Тогава ще си спомниш
за мен и цветовете.
Ще ме намериш някак.
Ще хванеш ти ръцете ми.
Ще тръгнем по пътеката
под купола небесен.
Когато двама с тебе сме
пътят е по-лесен.
И ще открием себе си
в окото на вселената.
Два ангела, понесени
от вихъра на времето.
© Nina Sarieva All rights reserved.
), Пепи, много ви благодаря за милите думи!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
