Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината,
да те огрее целия.
Тя ще изгони мрака
и ти ще оцелееш.
Тогава ще си спомниш
за мен и цветовете.
Ще ме намериш някак.
Ще хванеш ти ръцете ми.
Ще тръгнем по пътеката
под купола небесен.
Когато двама с тебе сме
пътят е по-лесен.
И ще открием себе си
в окото на вселената.
Два ангела, понесени
от вихъра на времето.
© Nina Sarieva All rights reserved.
), Пепи, много ви благодаря за милите думи!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
