May 26, 2007, 7:11 PM

Аз и Ти - четири невинни очи

  Poetry
798 0 1

             Аз съм прашинка,
                       в пясъчен часовник,
            безкрайна секунда,
                                         на последното стъпало,
                  гребен на вълна,
                                             ярка светлина,
                                                              безкрайна синева.
                 Аз съм нежна топлина,
                                   мигът,
               в който ти каза "да",
                                    в който срещна Любовта.
                 
Да боли!
             Само аз и ти!
                                         Безкрайна тишина - 
                                                                                   две звезди!


6.1.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...