Jul 17, 2009, 2:42 AM

Аз и Земята

  Poetry
518 0 0


вятърни частици докосват

косата ми

пораснала от слънцето

усещам всички фибри

на тялото си

разлистени за подвизи

във тази лятна жега

нозете ми

откриват нови пътища

а утрините тъй вълшебни

за очите ми

събуждат ги за нови истини

във залезите като камбанен звън

сърцето ми

отмерва още ден превърнат в минало

докоснала тревата

със ръцете си

земята в себе си усещам

дишайки

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...