Aug 8, 2007, 10:58 PM

Аз искам...

Poetry

533 0 4

Аз искам да бъда със теб,
мое слънчице, обич на мама!
Защото без теб животът е нищо,
защото без теб живот няма!
Аз искам времето да върна
и да те взема на ръце,
и силно пак да те прегърна!...
Но времето тече...
Но времето тече, не спира,
не връща хода си назад.
А аз умирам, аз умирам!...
Живея в свой безкраен ад!
Кога ще бъда с теб, Алекси,
завинаги във вечността?
И без да питам, знам къде си...
Билет очаквам от Смъртта.
Не мога времето да върна!
Не мога аз да те спася!
Но мойта обич не посърна...
При тебе ще я донеса!

Марияна Дженева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Алекси е щастлив ТАМ,
знаеш.

Някой ден пак ще го прегърнем.

Но...дотогава има време.

2007-08-10T09:50:16+03:00
evropa (Нели)

милата майка!

2007-08-09T19:58:55+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Много болка!!! Много!!!

2007-08-09T07:29:23+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Стиховете ти са силни,значи и ти си силна и ще се пребориш.Вярвай...може би има за кого още да живееш???/за другото дете?/или може би може да имаш друго???Разбирам те въпреки,че нямам деца,но силно искам да имам.Стискам ти палци и ти подавам ръка.Успех!

2007-08-08T23:09:07+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0