Аз искам да се върна у дома
Аз искам да се върна у дома!
Не знам къде!
Домът ми празен е!
Пустеят стаите обвити в тишина
и тъжни са... и някак смазани.
Ъглите са покрити с тъмен прах,
а слънчев лъч през щори не наднича
витае някакво усещане за страх,
че няма никой тук... и не обича!
Отникъде не чувам детски смях
и няма пъзели разпръснати по пода.
Така ми липсват! Искам да съм с тях!
Но те поеха своя път... и аз не мога!
Във спалнята се стели сивкав мрак
леглото празно е, и тъй студено
мълчи притихнал стария матрак,
забравил вече ласки споделени.
А кухнята пустее в самота,
дори часовникът е спял на десет
и няма сладък мирис на храна,
тих разговор край печката отнесен.
Самотни столове около масата стоят
изсъхналото цвете — в ваза.
Изгуби се... изчезна моят свят,
как иска ми се в него пак да вляза!
Аз искам да се върна у дома!
И знам къде!
Домът ми, чака ме!
Ще пусна вътре синьото небе
и срещи, от сърцето ми очаквани!
© Радка Горанова All rights reserved.
аз ще се завърна
