Dec 17, 2025, 1:05 AM  

Аз искам обич да ти дам

45 0 0

Не срутвай моста на мечтата!

Към теб съм нежно устремен.

Безжално бърза е реката,

повлича всичко с нрав студен.

И няма брод, тече водата.

На моя бряг оставам сам.

Защо духът е натъжен?

Аз искам обич да ти дам.

 

Не спирай пътник в планината!

Покрит е проходът пред мен.

От склоновете без пощада

се свлича камънак влуден.

Над мен е само синевата,

далеч отвъд е твоят храм.

Светът ми днес е наранен.

Аз искам обич да ти дам.

 

В мъгла не скривай красотата!

Не бива чар да бъде в плен

на дивото и сивотата-

да грее трябва вдъхновен.

Светликът жарък с топлината

опива безотказно прям.

Жадувам да си светъл ден.

Аз искам обич да ти дам.

 

Повярвай, мила, в чудесата.

Любов се приближава с плам.

От дълбините на душата

аз искам обич да ти дам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...