Аз, лъчът
И ето ме на черен фон изрязан -
лъчът пътуващ цялата вселена,
мен Падналият ангел ме създаде,
лежах под тъмната материя погребан.
Родих се от Окото на Земята,
поисках да съм сам и да съм труден...
на лесните не им е лесно, зная,
в сивеещия списък на погубените.
От процепа на своя ум изведен,
като изящен стих без продължение,
във кладенеца на съмнението спускам се
от дъното да взема възкресение.
... И отразен по непонятен начин,
чрез мълнията странно рикоширала,
към антисветовете се отправям,
за да ги вкуся и през тях да мина...
лъчът пътуващ цялата вселена,
мен Падналият ангел ме създаде,
лежах под тъмната материя погребан.
Родих се от Окото на Земята,
поисках да съм сам и да съм труден...
на лесните не им е лесно, зная,
в сивеещия списък на погубените.
От процепа на своя ум изведен,
като изящен стих без продължение,
във кладенеца на съмнението спускам се
от дъното да взема възкресение.
... И отразен по непонятен начин,
чрез мълнията странно рикоширала,
към антисветовете се отправям,
за да ги вкуся и през тях да мина...
© Младен Мисана All rights reserved.
