Sep 17, 2011, 7:13 PM

Аз не искам!

  Poetry » Love
1.2K 0 19

 

Аз не искам да те помня! Неприличен,

зная да се спирам и пред Святото...

Вече дядо, пак съм романтичен

и ти късам роза от цветята...

 

Аз не искам да живея във стиха ти,

а наяве няма да те срещна...

Аз съм устни жадни във съня ти...

Аз съм в пазвата онуй горещото...

 

Мен ме няма, щом си със децата.

Нека обичта ти там е цяла!

Аз те имам в слънце по полята...

Аз те имам в дъх от сеновала...

 

Аз не искам да валят зениците!

Нека самодивски да горят!

Тази вечер паля вощеница

Бог и Дева, все над теб, да бдят!

 

Аз не искам бури да те веят!

В моя сън те искам да пристъпяш!

А ако решим и да се слеем,

знам, в бадемов цвят ще се разпъпиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....