Аз не искам!
Аз не искам да те помня! Неприличен,
зная да се спирам и пред Святото...
Вече дядо, пак съм романтичен
и ти късам роза от цветята...
Аз не искам да живея във стиха ти,
а наяве няма да те срещна...
Аз съм устни жадни във съня ти...
Аз съм в пазвата онуй горещото...
Мен ме няма, щом си със децата.
Нека обичта ти там е цяла!
Аз те имам в слънце по полята...
Аз те имам в дъх от сеновала...
Аз не искам да валят зениците!
Нека самодивски да горят!
Тази вечер паля вощеница
Бог и Дева, все над теб, да бдят!
Аз не искам бури да те веят!
В моя сън те искам да пристъпяш!
А ако решим и да се слеем,
знам, в бадемов цвят ще се разпъпиш...
© Красимир Дяков All rights reserved.
