В живота си не вкусил капка вино,
по кожата му лепнещ вкус на бира,
а в погледа му нямаше красиво,
"не съм пиян" - повтарящ, без да спира.
И на шията избиваше червено,
ругаеше, напразно - знак за слабост,
във кръчмата не беше осветено,
но устните поливаха се в сладост.
Мечтите вече бяха като цвете -
порязано по своите жълти ръбове,
и главата силно стискащ в ръцете си,
потапяше се в смъртно сиви кръгове.
© Димитър Димчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
