Аз не съм цвете
И тази вечер есенно смирена е,
а моята врата мълчи открехната,
не бърза да те приюти - ранена е
и пита се дали е поправима грешката.
И тази вечер пея на терасата -
фалшив е тонът, не и чувствата...
До мен лежи начупена и празна чашата -
изпих до дъно болката от блудствата.
И тази вечер погледът ми е в градината,
отпива със наслада аромата на цветята...
Дали в очите ти аз някога съм ги задминала?
Обичал ли си ме, най-съкровено, без отплата?
Но тази вечер чувам само твоето мълчание,
а вятърът ми шепне свойте омагьосващи лъжи:
"Ти не си цвете - плачеш, не очаквай състрадание!
Цветята никога не плачат... не и със сълзи!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
