Mar 26, 2020, 11:04 AM  

Аз не виждам лице 

  Poetry » Love
1152 3 18

Ти дойде преоткриващо бавен
с полъх тих, неизричал слова -
не тайфун ураганно отдаден,
а настъпващ полека, едва.

Беше тих, прозорливо сподавен,
ненатрапващ и дяволски сит.
Наблюдаваш сърцето ми вляво
и поглъщаш ме твърде ревнив.

В сетен миг аз от теб пристрастена
спрях да виждам дали имаш очи,
че са сини, че гледат във мене...
Бях любов, обич беше и ти.

Вече мога в небето да гледам,
нямам спомен за твойто лице.
Ураганът е стихнал навреме,
в преоткриващо тихо море.

Ти дойде удивително нежен,
с властен полъх ми даде крила.
Аз не виждам лице, виждам обич,
подкрепена на твойта ръка.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??