Аз не виждам лице
Ти дойде преоткриващо бавен
с полъх тих, неизричал слова -
не тайфун ураганно отдаден,
а настъпващ полека, едва.
Беше тих, прозорливо сподавен,
ненатрапващ и дяволски сит.
Наблюдаваш сърцето ми вляво
и поглъщаш ме твърде ревнив.
В сетен миг аз от теб пристрастена
спрях да виждам дали имаш очи,
че са сини, че гледат във мене...
Бях любов, обич беше и ти.
Вече мога в небето да гледам,
нямам спомен за твойто лице.
Ураганът е стихнал навреме,
в преоткриващо тихо море.
Ти дойде удивително нежен,
с властен полъх ми даде крила.
Аз не виждам лице, виждам обич,
подкрепена на твойта ръка.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
