Аз разковниче имам
Светът каза: Стига! И със гняв се озъби.
Стига толкова мъст, останете си луди!...
Непривично се тръсна и изпрати ни жупел.
Ти видя ли страха, ти разбра ли, че свършва?
Тази лека оргия на духовни смъртници
замириса на леш, на вонящи душици.
Само мръсен бокал във ръцете ви има,
а нима сте безброй, вие – дето не спите
и плетете неспирно примки с юта за всички,
ще умрете със нас, има място за всички!
Моят път няма спирка и ще стигна навреме -
не защото съм бърза, не ми трябват колене...
За душата ми луда примка няма да стигне -
вижте Бога отгоре, той дори не премигва.
Вижда всяка утроба, дето вие убихте,
всяка черна жалейка, всяка майка превита.
Пише всичко в тефтера и записва на флашка,
вече нямате време, ураганът ви лашка.
Аз разковниче имам и за мен, и за мама,
за децата си също, ний сме рамо до рамо.
Вие, де ще заспите, когато в отвратà
във последния ден ви изрита Земята?
Де ще сложите кръста, де ще бъде венеца?
Ще умрете проклети... А Светът ще просветне!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
