Аз решавам
След разбити илюзии тихо изтичат мечтите,
а светът, отеснял, се побира в стандартни клишета.
Ала имат ли своето място звездите в очите,
твоят път ще завърже със хиляди здрави въжета.
И върви обяснявай, че нощем луната танцува,
че от болка не можеш да чуваш гласа на щурците.
Той те гледа с насмешка и сякаш не иска да чува.
И е жалък във своите дрипи, до болка протрити.
Този свят сякаш иска да бъде безкрайно удобен,
за онези, които покорно си свеждат главите.
Те не знаят, че може пожар да запалиш от спомен,
а за своето утре дори и не искат да питат.
Стават сиви и скучни, когато в деня си пристъпват
Те живеят по норми, които все друг им налага.
Тишината си даже умеят до сиво да вържат,
но са горди, че сивият свят на ревера им ляга.
От взривено безумие днес си купувам съвети,
но на мен правилата на малките хора ми стягат.
Затова аз решавам, че днес ще летя с ветровете.
И дано моят ден в полудели посоки избяга.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
