След разбити илюзии тихо изтичат мечтите,
а светът, отеснял, се побира в стандартни клишета.
Ала имат ли своето място звездите в очите,
твоят път ще завърже със хиляди здрави въжета.
И върви обяснявай, че нощем луната танцува,
че от болка не можеш да чуваш гласа на щурците.
Той те гледа с насмешка и сякаш не иска да чува.
И е жалък във своите дрипи, до болка протрити.
Този свят сякаш иска да бъде безкрайно удобен,
за онези, които покорно си свеждат главите.
Те не знаят, че може пожар да запалиш от спомен,
а за своето утре дори и не искат да питат. ...